Майна

Здравейте на вси4ки хей!!!!

Не съм писала от известно време, но това е защото няма нищо ново, особено след като по4нахме училище пак. Освен за колежа разбира се :) Днес се обадих и ми обясниха разни подробности за бурсите и стипендийте. Но за големите бурси трябва да подам молба през Март 4ак. Ина4е у4илище върви добре, като по 4удо спрях да се моткам пред компютъра по френски и да 4ета по физика (макар 4е беше трудно в на4алото ;) Сега трябва да поу4вам по-сериозно, защото трябва да свърша преди Май. Свърших да 4ета квебекарският роман(Майна се казва) и въпреки 4е не беше лош, не беше моя жанр, прекалено реалисти4ен и брутален. Мога да ви кажа с няколко изре4ения- живота на едно индианско девой4е на име Майна, дъщеря на вожда, преди 3500 години в Канада. Племето и едва се изхранва и природата и климата са по-непрощаващи и от най-дивите джунгли и пустини днес. Гладът е техен спътник всеки ден.
Майна е изклю4ително смела и силна за времето си и има необикновенно мислене, което ще промени завинаги живота на племената в региона. Тя се влюбва в един индианец от друго племе и двамата решават да избягат, защото Майна е обещана на друг. Накратко тя заминава на север по те4ението на реката, но той не успява и остава да я 4ака. След множество приклю4ения Майна стига до земите на древните Инюити(истинското име на ескимосите), където среща Натак-нейният бъдещ мъж. Тя остава да живее в неговото племе, където самото им съществуване едва се крепи на ръба.
Сцените са най-въздействащи, най-ве4е защото знаех 4е това наистина е било така.Как са дебнели и са се престрували на тюлени, докато не им се нахвърлят и ги пронижат с примитивните си копия. Най-сладкият деликатес е била свежата топла кръв от убитото животно, даваща сила и здраве. Тюленското месо се е ядяло сурово, но понеже е отровно за организма те са пиели много вода и са го слягали с мастта то животното. По това време е нямало иглута още и те са се крили в разни палатки, едва крепящи се за снега. Бурите оба4е са били толкова жестоки 4е дни наред ескимосите седяли без да могат да си покажат навън и да ловуват. Наставал е глад. Такъв глад 4е първо са изяждали ку4етата си, после са по4вали със старците...
Така е, икзлю4ително жестока реалност, но реалност въпреки вси4ко.
И връху това ще трябва да пиша нещо като съ4инение разсъждение!!!

Спирам сега, защото ми се затварят о4ите. Съжалявам 4е не можах да пиша много, но ми се спиии...


Поздрави!!!

пс- дано моят разказ не е разстроил някого, защото аз ли4но бях доста разтърсена след като го про4етох /

Мяу!